На един приятел
В косите ти живее вятър,
на дясната ти длан една черта,
бележи, че от бога си изпратен,
но няма кой да чуе онова,
което си усетил в тишината.
Пустиннико, ти имаш само пясък,
очи, за да откриваш и тъга,
ти имаш малко думи да разкажеш
какво си крил, намерил и разбрал,
но знаеш, че изобщо не е важно,
защото сред пустинята си сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Бориславова Всички права запазени
