В косите ти живее вятър,
на дясната ти длан една черта,
бележи, че от бога си изпратен,
но няма кой да чуе онова,
което си усетил в тишината.
Пустиннико, ти имаш само пясък,
очи, за да откриваш и тъга,
ти имаш малко думи да разкажеш
какво си крил, намерил и разбрал,
но знаеш, че изобщо не е важно,
защото сред пустинята си сам.
© Теодора Бориславова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
