В косите ти живее вятър,
на дясната ти длан една черта,
бележи, че от бога си изпратен,
но няма кой да чуе онова,
което си усетил в тишината.
Пустиннико, ти имаш само пясък,
очи, за да откриваш и тъга,
ти имаш малко думи да разкажеш
какво си крил, намерил и разбрал,
но знаеш, че изобщо не е важно,
защото сред пустинята си сам.
© Теодора Бориславова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
