На един Стрелец...
Аз няма да съм вечно в ловните полета,
аз няма да съм все на кръстопът -
не искам да съм ничия мишена,
защото просто съм от кръв и плът...
Улучена веднъж, аз кротко паднах
и вече месеци в прахта лежа,
сега надигам се полека, бавно,
и моля се на болката да издържа.
Е, ето ме - ранена, уязвима и сломена,
това ли искаше, да победиш?
Свободен си отново да ловуваш,
със огън див душите да гориш.
Стрели забивай, щом тъй ти харесва -
това за теб е... мъжество,
но щом часът на равносметката удари,
не питай колко ще ти вземе и какво.
Цената само Бог я знае...
От мене имаш прошка и добро,
не те виня... аз просто бях в обсега
на твоето ловуващо око...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
