8.10.2011 г., 10:34 ч.

На един Стрелец... 

  Поезия » Любовна
600 0 5

Аз няма да съм вечно в ловните полета,
аз няма да съм все на кръстопът -
не искам да съм ничия мишена,
защото просто съм от кръв и плът...

Улучена веднъж, аз кротко паднах
и вече месеци в прахта лежа,
сега надигам се полека, бавно,
и моля се на болката да издържа.

Е, ето ме - ранена, уязвима и сломена,
това ли искаше, да победиш?
Свободен си отново да ловуваш,
със огън див душите да гориш.

Стрели забивай, щом тъй ти харесва -
това за теб е... мъжество,
но щом часът на равносметката удари,
не питай колко ще ти вземе и какво.

Цената само Бог я знае...
От мене имаш прошка и добро,
не те виня... аз просто бях в обсега
на твоето ловуващо око...

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??