На една болест
801
0
0
На 18 ме откри и ме поиска,
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море.
Приливите идваха случайно.
В безлунни нощи и без ред,
копнеех и си мислех тайно
за сън, за думи и куплет.
Понякога се губех и не виждах
кое, къде и до кога?
Ти следвала си ме подвижно.
Твоя съм. А ти си ми сестра.
Фарът сякаш свети надалеч.
Не си от бързите плувци.
Опъвам ти се,
дърпам се
и бягам,
разчувстваш ме,
припомняш ми,
туптиш.
Вълните са нещо любимо.
Дори и да губя своя компас.
Ще потъвам,
ще плувам,
ще искам.
Растеш сякаш с мен.
Но съм повече Аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Ракова Всички права запазени
