На една луда
Лудите, лудите! Тях да ги има, дето морето заквасват... Н.К.
Луда съм, Господи! Страшно съм луда!... Н.К.
На една луда
Толкоз луда ли си?
Или туй, на листа ти е само поезия –
за младост неизживяна, изгубена,
спомен лих...
Или сън е? Или е амнезия
от любов недолюбена –
луда страст пропиляна
и превърната в стих?...
Толкоз дива ли си?
И къде си вееш парцалите –
по баирите, нощем с вълците, или на балкона
с простряно пране?
Или в мислите само върлуваш със халите
и се рееш с орлите – над асфалта, котлона,
чиниите, над сивите делници –
щом останеш за миг насаме...
Толкоз грешна ли си,
че място не стопляш ни денем, ни нощем
и през тълпи се провираш
на босо по стъкла и отломки от измислен чертог;
и се взираш и търсиш несбъдното щастие още –
топла длан... лудо вино... любов...
Бродиш и покой не намираш –
нито в себе си, нито в Бог!
Тъй наивна ли си,
че да искаш непостижимото?
Любов кой дава ей-тъй, на вересия?
В тоз меркантилен свят всички гледат само да вземат
и ако могат – без дадат...
Малко са... малко са лудите – с орисия да дават орисани,
дето яхват звездите без стреме
и препускат по млечния път...
Лудите... Лудите! Знам, че от тях си!
И нямаш умора! И не искаш да спреш!
Давай!
В този пълен с усмирителни ризи свят –
времето тяхно е!
ТЕ са –
дето дърпат живота напред!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганев Всички права запазени
