На една прекрасна моя приятелка
хвърли сянка на утрото -
ще отстъпи назад, много бързо назад
и смеха ти ще върне!
Две ръце - цял подслон са лъчите ми,
приютяващи всеки с любов -
разхлади се в сълзите им бликнали,
за които денят е готов...
Потърси ме, адресът изписан е
от сърце на сърце - ей-така.
Не навеждай чело и замислена
не проклинай света!
Има в него и радост, и истина,
непримесени с чужда лъжа -
през града не притичвай улисана,
щом след тебе върви пролетта!
Потърси ме, когато парче по парче
някой къса душата ти... Нека
нежно-бистър от свежест твоя ден да тече
по рисувана с обич пътека!!!..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Всички права запазени
