На едно синьо цвете...(tictac Мая Нарлиева)
С едно сърце на длан ти появи се,
подпря небето свъсено над мен,
на глупостите ми придаде смисъл.
И обясни ми що е нощ... И ден.
Крилата ми прокъсани и мръсни,
без жал заши. Дори не ме боля.
"От болката ми каза, ще възкръсне,
дори по-силна твоята душа!"
Прогони ти мъглите, да се скитат,
самата слаба, сила ми дари.
За твойто име грешките ми питат,
след теб и те са бели и добри.
Аз нямам много, всичко в мен е чуждо,
дори и всеки крах и всеки срам.
Озъби ли ти се вълчица-нужда.
Душата, моя дрипава ще дам.
Тя, колкото от дъжд да те покрие.
С гърди да спира всяка вража длан
Ще има. Щом и Аз и Ти сме Ние.
Животе, дръж се! Идва ураган....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
