Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
21.06.2018 г., 23:36 ч.

На едно синьо цвете...(tictac Мая Нарлиева) 

  Поезия » Друга
1088 9 22

С едно сърце на длан ти появи се,
подпря небето свъсено над мен,
на глупостите ми придаде смисъл.
И обясни ми що е нощ... И ден.

 

Крилата ми прокъсани и мръсни,
без жал заши. Дори не ме боля.
"От болката ми каза, ще възкръсне,
дори по-силна твоята душа!"

 

Прогони ти мъглите, да се скитат,
самата слаба, сила ми дари.
За твойто име грешките ми питат,
след теб и те са бели и добри.

 

Аз нямам много, всичко в мен е чуждо,
дори и всеки крах и всеки срам.
Озъби ли ти се вълчица-нужда.
Душата, моя дрипава ще дам.

 

Тя, колкото от дъжд да те покрие.
С гърди да спира всяка вража длан
Ще има. Щом и Аз и Ти сме Ние.
Животе, дръж се! Идва ураган....

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??