На Елена
Не преставаш да хвърляш по мене словесната кал.
Но аз никога няма да вдигна ръка срещу тебе.
Друг измива с любов утаената моя печал.
За мнозина навярно все още ще бъда потребна.
Предостатъчно камъни сипе животът по нас.
Как жестоко раняват от длан на любим, на приятел!…
По-добре е да спрем тук, сега. Да приключим от раз.
И да прати на двете ни Господ попътния вятър.
Да ни пазят взаимни молитви в коварния свят.
Да си кажем спокойно, смирено, прощаващо "Сбогом".
А предишните хубави спомени нека заспят
непокътнати, неосквернени, в сърцето дълбоко…
Албена Димитрова
23.06.2023.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
