Стоим на летището с поглед унесен
и бавно дъждовните капки броим.
Високо жужи самолетната песен.
Стоим и мълчим.
Вие летите, стоманени птици
и няма да видите голите писти
отдето без път и посока отлитаме-
плачем, скърбим - лицемерно и искрено.
Жадни за полет не спираме времето.
Дългите нощи мечтаем за сън
и отмалели стъпваме в стремето
на непознатото, чуждото вън. ...