На Галина Вълчева
Когато строфа на Барона
прочетох – трепна ми сърцето.
То бе любов, за теб достойна,
изпод перото на поета.
И от тогава непрестанно
Галина търсят ми очите.
А мойта муза, малко странна,
все по-реално ще звучи ти.
Чудак голям е бил Петрарка –
една жена е възхвалявал.
Тъй аз, от светлина и сянка ...