На Галина Вълчева
На Галина Вълчева
Когато строфа на Барона
прочетох – трепна ми сърцето.
То бе любов, за теб достойна,
изпод перото на поета.
И от тогава непрестанно
Галина търсят ми очите.
А мойта муза, малко странна,
все по-реално ще звучи ти.
Чудак голям е бил Петрарка –
една жена е възхвалявал.
Тъй аз, от светлина и сянка
днес щастието изковавам.
Един отчаян Буратино
във свойта Коломбина влюбен
на сцената, под лампа синя
или в тълпата тук изгубен –
все търся теб да те докосна,
сърцето ми да пламне в огън
и бос, ливадата ти росна
да стигна – моля се на Бога.
© Иван Христов All rights reserved.
