На гарата
Трябваше да си заминеш,
исках поне да те изпратя.
До гарата ни спря таксито,
изоставаше от график влака.
И помня, стигнахме навреме.
Ти в купето се качи.
Хора се целуват и разделят -
наблюдавах на пейка отстрани.
Усетих, че скоро ще потеглиш.
И че повече няма да те видя.
Сякаш спомените бяха посивели.
Всичко заглушава виковете мои.
Стоях на място, не помръднах.
А сърцето се опита влака да догони...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангела Топалова Всички права запазени
