На гарата

5.07.2024 г., 9:06 ч.

Поезия » Любовна, Строги форми

141 1 2

Трябваше да си заминеш,

исках поне да те изпратя.

До гарата ни спря таксито,

изоставаше от график влака.

И помня, стигнахме навреме.

Ти в купето се качи.

Хора се целуват и разделят -

наблюдавах на пейка отстрани.

Усетих, че скоро ще потеглиш.

И че повече няма да те видя.

Сякаш спомените бяха посивели.

Всичко заглушава виковете мои.

Стоях на място, не помръднах.

А сърцето се опита влака да догони...

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.