Трябваше да си заминеш,
исках поне да те изпратя.
До гарата ни спря таксито,
изоставаше от график влака.
И помня, стигнахме навреме.
Ти в купето се качи.
Хора се целуват и разделят -
наблюдавах на пейка отстрани.
Усетих, че скоро ще потеглиш.
И че повече няма да те видя.
Сякаш спомените бяха посивели.
Всичко заглушава виковете мои.
Стоях на място, не помръднах.
А сърцето се опита влака да догони...
© Ангела Топалова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
