Трябваше да си заминеш,
исках поне да те изпратя.
До гарата ни спря таксито,
изоставаше от график влака.
И помня, стигнахме навреме.
Ти в купето се качи.
Хора се целуват и разделят -
наблюдавах на пейка отстрани.
Усетих, че скоро ще потеглиш.
И че повече няма да те видя.
Сякаш спомените бяха посивели.
Всичко заглушава виковете мои.
Стоях на място, не помръднах.
А сърцето се опита влака да догони...
© Ангела Топалова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
