21.09.2022 г., 10:46 ч.  

На Георги Чобанов 

  Поезия » Строги форми
430 0 0

Помогна ми в горчиви дни

и теб не ще забравя нивга –

възвърна моята усмивка,

съзрях пред себе далнини…

 

...Какви ме чакат бъднини,

ще сетя ли веднъж почивка?

Да вая слово е завивка.

Която често леденѝ.

 

Отиде си – за жалост млад.

Премина през живота смело.

Отдаден бе на своя сайт,

 

от теб оставеното дело

спасява ми душата в глад.

Сполай ти за храната, Гео.

© Димитър Бурназов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??