Помогна ми в горчиви дни
и теб не ще забравя нивга –
възвърна моята усмивка,
съзрях пред себе далнини…
...Какви ме чакат бъднини?
Ще сетя ли веднъж почивка?
Да сглабям слово е завивка.
Която често леденѝ...
Отиде си – за жалост млад.
Премина през живота смело.
Отдаден бе на своя сайт.
От теб оставеното дело
спасява ми душата в глад.
Сполай ти за храната, Гео.
© Димитър Димитров Всички права запазени