На Георги Чобанов
748
0
0
Помогна ми в горчиви дни
и теб не ще забравя нивга –
възвърна моята усмивка,
съзрях пред себе далнини…
...Какви ме чакат бъднини,
ще сетя ли веднъж почивка?
Да вая слово е завивка.
Която често леденѝ.
Отиде си – за жалост млад.
Премина през живота смело.
Отдаден бе на своя сайт,
от теб оставеното дело
спасява ми душата в глад.
Сполай ти за храната, Гео.
© Димитър Бурназов All rights reserved.
