На гости при Яворов
Тук твоята смъртна маска
оставя в душата ми печат!
И вместо поетична ласка
два изстрела от сто години ечат.
И тази кървава умора
отровена от клюки и лъжи...
Венчално почернена Лора
пред тебе трагично лежи.
Тук съм гост непоканен.
И държа роза, ненужна за дар...
Мълчалив и някак странен
е светът без лиричен чар.
Изглежда словата са излишни.
И вървя по "Раковска" сам!
Лишена от траурна пищност
любовта е трагедия без храм.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
