Тук твоята смъртна маска
оставя в душата ми печат!
И вместо поетична ласка
два изстрела от сто години ечат.
И тази кървава умора
отровена от клюки и лъжи...
Венчално почернена Лора
пред тебе трагично лежи.
Тук съм гост непоканен.
И държа роза, ненужна за дар...
Мълчалив и някак странен
е светът без лиричен чар.
Изглежда словата са излишни.
И вървя по "Раковска" сам!
Лишена от траурна пищност
любовта е трагедия без храм.
© Стойчо Станев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
