На границата радост кипва...
Като граждани на Европа
тръгнахме за Истанбул,
но рейсът нещо се разхлопа,
шофьорът ,,нищичко не чул"!
От последните седалки
даскалите запищяхме,
като зърна във сеялки
подскачахме и рейса спряхме!
Поправиха го криво-ляво,
на границата – нова драма:
студено беше и мъгляво,
а директорът го няма!
Византион, Константинопол
гледахме като аджамии,
Цариград и Истанбул,
църкви, хиляди джамии!
Хора от различни раси
днес са с удължена шия
по улици и по тераси,
по най-голямата чаршия!
Като мравуняк разровен
от его и различни нужди,
поемат шум и газ отровен,
а погледи, езици – чужди!
На границата радост кипва,
всеки охка и се вайка!
— Да знаеш само, как ни липсваш,
Българийо, ти наша Майка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмаил Али Всички права запазени
