Apr 11, 2018, 3:47 PM

На границата радост кипва...

  Poetry
939 4 6

Като граждани на Европа

тръгнахме за Истанбул,

но рейсът нещо се разхлопа,

шофьорът ,,нищичко не чул"!

 

От последните седалки

даскалите запищяхме,

като зърна във сеялки

подскачахме и рейса спряхме!

 

Поправиха го криво-ляво,

на границата – нова драма:

студено беше и мъгляво,

а директорът го няма!

 

Византион, Константинопол

гледахме като аджамии,

Цариград и Истанбул,

църкви, хиляди джамии!

 

Хора от различни раси

днес са с удължена шия

по улици и по тераси,

по най-голямата чаршия!

 

Като мравуняк разровен

от его и различни нужди,

поемат шум и газ отровен,

а погледи, езици – чужди!

 

На границата радост кипва,

всеки охка и се вайка!

— Да знаеш само, как ни липсваш,

Българийо, ти наша Майка!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Който не е бил в този автобус той не знае какво е носталгия по Родината.
    А майка България е завинаги в сърцето на всеки, който се чувства българин, където и да е по света.
    Поздрави!
  • Ани добре дошла! Много пъти съм усещал твоята подкрепа тук в този сайт, признавам, че нямам думи да изразя благодарността си към теб и няма да използвам ,,но", за да обърна мисълта си, а ще ти кажа следното: Оправдано е, да отида в чужбина, за да припечеля някой лев, за да го инвестирам в България, зъздавайки работни места! Но да търся само лукса на Запада, зарязвайки род и Родина, не мога да го приема като нормално! Та ние се топим! В момента сме една четвърт от Истанбул и младите продължават, да ни напускат! Демографският срив ще ни доведе национална катастрофа! А относно Младен: колкото читатели толкова и прочити! Това е видял, това е отбелязал! Макар и да съм потърпевш от експериментите на комунистите обичам Родината си и никога не бих я напуснал!
  • Силно усещане, достигна до мен. Прекрасно!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...