2.03.2017 г., 5:32 ч.  

На грижа си ми - как ще те оженим?... 

  Поезия » Хумористична
1414 12 19

Излязох рано днес да поразходя

любимеца – домашният ми пес.

Аз  него уж, но всъщност той ме води

и върши всичко в собствен интерес.

 

Размята ме насам-натам из пътя,

изтича тук, а там пък вдигне крак,

като занесен във тревата стъпва

и изведнъж напред се втурне пак.

 

„Добре, де, казвам, не е никак право –

ти мислиш си единствено за теб!

Километраж навъртам много здраво

за тоя, дето духа... Я, да спрем!”

 

„Сега ще се погрижа и за тебе –

отвърна песът със човешки глас.

Разбирам, че мотив ти е потребен!

Прави това, което правя аз!”

 

И спря се пред една дръглива кучка.

Стопанката – убийствена!... С фасон!

Но то, когато има да се случва,

на Мърфи трябва да е по закон.

 

Галантно се наведе после песа

и под опашката задуши с нос!...

Е, аз какво?...  Смутено се  почесах

и чувствах се на  ента-степен  прост.

 

Красавицата улови конфуза

и завъртя се мигом на кръгом.

Руменина обагри двете бузи...

Задърпа кучката към своя дом...

 

„Късмета  тъй ще си пропуснеш! –

изкоментира после моят  пес -

На тези двете тук се пуснах

да предизвикам в тебе интерес.

 

Е,  запознах  се с кучката й  Бети!

Ми, грозничка е, ама издържах.

А, ти? Язък, че дадох ти съвети!

Нима от дамата те  стана  страх?

 

Не искам  под опашката да душиш,

но що не пусна някой комплимент?...

Ти сякаш паднал си от дива круша!

Комплекси на заспал интелигент!...

 

На грижа си ми!...Как  ще те оженим?...

Във вкъщи вече трябва ни жена!

А то така  ще си  умрем ергени!

Но аз   не нося никаква вина!...”

 

Такива думи  песът  ми изрече,

и  потопи душата ми  във  мрак.

А той във тъмнината  се завтече,

до близката фиданка вдигна крак!...

 

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Когато станеш домашен любимец на песа, няма начин да не те научи на правилата в живота, смело, безкомпромисно и мъжествено! Завидно добре римувано.
  • Благодаря, Илиана!...Не зная как съм пропуснал твоя коментар!
  • Какво да кажа с тази моя фантазия, всичко по римите ти оживя и така се смея,че се тресе телефона с мен. Поздрави! Големи бисери имаш!
  • Хи хи. Когато и кучетата на ергените проговорят, значи положението им върви към превтасване 🙂. Усмивки.
  • Много е хубаво!
  • Радвам се, че съм те усмихнал, Валя!...
  • Ох, смея се сама, като лудите... Преди малко четох Дон Жуан - а ти, а сега този срам и позор за мъжкото его. Роби, ти ме разбиваш. Радвам се, че те познавам. Тия двамата ергени си ги прибирам... Много ми оправи настроението.
  • Благодаря за вниманието, Райна и Люси!...
  • 🐶😁
  • Много сладко!
  • Благодаря на всички, които се отбиха тук, четоха, коментираха и оценяваха!...
    Желая ви приятна предпразнична вечер!...
  • Песът ни изкриви феса!
  • Ех, че сладурско - заспал интелигент, паднал от дива круша!
  • Аааа убиец! Умрях от кеф
  • Готино е и безкрайно ми е познато.
  • Роби, ти си моето хапче за добро настроение сутрин. Ама опасно е! Ще се пристрастя!
  • :D
  • Слушай песът, Роби! Страхотен стих!
  • Ми, така де. Прав е песът. Я се вземи в ръце
Предложения
: ??:??