На грижа си ми - как ще те оженим?...
Излязох рано днес да поразходя
любимеца – домашният ми пес.
Аз него уж, но всъщност той ме води
и върши всичко в собствен интерес.
Размята ме насам-натам из пътя,
изтича тук, а там пък вдигне крак,
като занесен във тревата стъпва
и изведнъж напред се втурне пак.
„Добре, де, казвам, не е никак право –
ти мислиш си единствено за теб!
Километраж навъртам много здраво
за тоя, дето духа... Я, да спрем!”
„Сега ще се погрижа и за тебе –
отвърна песът със човешки глас.
Разбирам, че мотив ти е потребен!
Прави това, което правя аз!”
И спря се пред една дръглива кучка.
Стопанката – убийствена!... С фасон!
Но то, когато има да се случва,
на Мърфи трябва да е по закон.
Галантно се наведе после песа
и под опашката задуши с нос!...
Е, аз какво?... Смутено се почесах
и чувствах се на ента-степен прост.
Красавицата улови конфуза
и завъртя се мигом на кръгом.
Руменина обагри двете бузи...
Задърпа кучката към своя дом...
„Късмета тъй ще си пропуснеш! –
изкоментира после моят пес -
На тези двете тук се пуснах
да предизвикам в тебе интерес.
Е, запознах се с кучката й Бети!
Ми, грозничка е, ама издържах.
А, ти? Язък, че дадох ти съвети!
Нима от дамата те стана страх?
Не искам под опашката да душиш,
но що не пусна някой комплимент?...
Ти сякаш паднал си от дива круша!
Комплекси на заспал интелигент!...
На грижа си ми!...Как ще те оженим?...
Във вкъщи вече трябва ни жена!
А то така ще си умрем ергени!
Но аз не нося никаква вина!...”
Такива думи песът ми изрече,
и потопи душата ми във мрак.
А той във тъмнината се завтече,
до близката фиданка вдигна крак!...
© Роберт All rights reserved.
