1.04.2007 г., 8:42 ч.

на Христо Фотев.. 

  Поезия
3534 0 5
         На този бряг завинаги остана,
         едно момиче бледо и само,
         с графичната картина на даляна
         и с нежният романс на Адамо...

         И няма вече кораби и вятър.
         И няма лунен блясък по брега.
         Било е всичко сън или театър -
         ела до мен, седни и пий тъга...
 
         Понякога ще светне тъй нетрайно,
         едно сияние - призрачно, само.
         Но може би при мен съвсем случайно
         ще дойде песента на Адамо...        
         
          

© Цветан Бекяров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??