Apr 1, 2007, 8:42 AM

на Христо Фотев..

  Poetry
4.3K 0 5
         На този бряг завинаги остана,
         едно момиче бледо и само,
         с графичната картина на даляна
         и с нежният романс на Адамо...

         И няма вече кораби и вятър.
         И няма лунен блясък по брега.
         Било е всичко сън или театър -
         ела до мен, седни и пий тъга...
 
         Понякога ще светне тъй нетрайно,
         едно сияние - призрачно, само.
         Но може би при мен съвсем случайно
         ще дойде песента на Адамо...        
         
          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан Бекяров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...