... На искри
Търкам се в моминското ти тяло.
Кремък съм. И съм искри.
Целият съм се запалил.
Целият горя - а ти...
Ти си крехка до прозрачност
и чак от обич се напукваш.
Устните ми те намачкват...
В прегръдките си ще те счупя.
А после ще те изкова наново
със чуковете на страстта си.
Пак такава – съвършена, гола,
каквато във ръцете ми сега си.
И каквато те усещам да дълбаеш
плътта ми с устни и гърди.
Делиш ме с белите си длани
и себе си във мен садиш,
та после да поникнеш - вечна,
израснало в сърцето ми дърво.
Аз клонките ти вътре да усещам,
когато се разлистваш от любов,
когато те огъва вятър
и блъска те във моите стени,
буйната ти страст кога разнася
и целия ме прави... на искри
и аз се търкам, търкам в тебе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
