24.02.2024 г., 8:26 ч.  

На Истината* в сервитута 

  Поезия » Свободен стих
176 4 5

ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА

 

XLVII. На Истината* в сервитута

 

Аз може би съм стара къща

от друг период и епохално

разпадам се през дни и нощи,

извезан низ от календара

като зуница** на невеста

от толкова велик тъкач -

незнаен и наречен “време”…

Неосъзнал “Защо?” и “Как?”

се разрушавам поетапно

и плътно, и безплътно!…Може

би от стената си телесна 

изваждам по кирпич весден***,

додето се съборя чак

до клетъчните си основи… 

Тогаз като новороден

понечвам да се съградя отново

в подобие на твърд споена

от равно смесени пропорции

на милост и на състрадание…

Без мира и без грам покой

начевам в себе си двукатен

дом за добрия си приятел,…

не само, но и за човекът,

отъждествен като врага ми.

Предлагам му при мен да свие

от делника бурлив**** снага

там до лицето ми, постлано

като миндер с най-чисти мисли…

Да се поспре и да изпием

по дума блага, по шербет

с подправка на човещината.

Забравили що са кахъри,

ежби и тягости, да можем

да се обичаме, макар че

различни сме и по духовно

и материално състояние…

И вратникът докрай ще зее

приканващ, благ и незаключен,

от полъх на гостоприемност

и кротка богобоязливост..

Приканващ като в стар пезул*****

да бръкнем толкоз надълбоко 

в тъмите на сърцата свои

и да изгоним безвъзвратно

двуличието от своя образ…

Повярвали, щом може всеки

със своите ръце и ум

да съгради такъв уют, той

и безимотен да е, мигом

ще се превърне в богаташ

сред интериора на духа си -

от щастието обзаведен.

Ще превъзмогне едногова -

слугата на плътта у себе

за толкоз дребните й нужди.

Така накрай ще съумеем

да проектираме света

на Истината в сервитута.******

 

24.02.2024 г.

 

Владислав Недялков

 

Б.а.

  • * Йоан 14:6 
  • Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.
  • **зуница- диал. многоцветен пояс;
  • *** весден - нареч. По цял ден, всеки ден.
  • **** бурлив - За време — през което бушува буря; 
  • *****пезул - остар., диал. - ниша в стена или над огнище за поставяне на дребни вещи в старата българска къща;
  • ****** сервитут - предоставено от закона право на ползване на недвижим имот.

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви от все сърце! Имайте светли дни!
  • Владислав, поезията ти в основата си е дълбоко етична, защото е изтъкана от мечтата за развитие по пътя на библейската истина за човешкото познание.
    Един е пътят към другите, но той е осеян с изпитанията на Вярата.
    А този, който се стреми да дарява любов често ще среща огорчение,но докато носи в себе си семето на Надеждата ще продължава мисията за която е венчан в Името на Христа!🙏
  • Неповторима е поезията ти, Влади!
    Истинско удоволствие си!🍀🍀🍀
  • Благодаря ти от все сърце, приятелю! И не толкова за прекрасния коментар, а за това, че ти бе почти единственият, който не се отрече от мен, който не ме забрави и постави моите болки редом до твоите. Мога само да изказвам безкрайното си признание към теб, макар че думите са слаби! Но нали знаеш : “отрил след дълго лутате баща си!”, защото те имам за повече от такъв! Бъди здрав!
  • Цялостен и съграден до последен детайл стих от обширния поетичен цикъл - Етиология на самотата. Поетичното му въздействие върху читателя е много силно. Авторът с вещина и умение използва своя уникален поетичен стил и език, за да извади четящия от територията на банализираното слово, с което си служат преобладаващата част от стандартните поети:

    Неосъзнал “Защо?” и “Как?”
    се разрушавам поетапно
    и плътно, и безплътно!
    ...
    Без мира и без грам покой
    начевам в себе си двукатен
    дом за добрия си приятел,…
    не само, но и за човекът,
    отъждествен като врага ми."

    Поздравление, Поете!
Предложения
: ??:??