21.09.2010 г., 12:07 ч.

На жена ми 

  Поезия » Любовна
571 0 8

 

                              На жена ми

Аз нямам право

да живея

с тази

жена

и всеки ден

да отнемам

мечтите ù,

замесени

в най-вкусния ù хляб,

като плъх

ненаситен.

Но се питам –

тя

защо живее с мене,

ако наистина

съм

непотребен?

 

 

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... поне никак не е вредно - да си непотребен - цър-цър - каза една плъхка... и ти прати миши привет...
    (... иначе - сериозно ме замисли...)
  • Ех!
  • Светът е за двама, Адаш!
    С Ронда!
  • Защо?
    ЗащотО защО завършва на О - обич
  • С Eia! Поздрав!!!
  • Охххх... човече... в колко глави кръжи този въпрос... а отговор няма ли, няма.... Радвам се че подхвана темата - дами - анализирайте и отговаряйте, моля!
  • Дълбок психологизъм...
    Любовта, дългът, обичта, преминали през бурята на живота и още по-истински, изстрадани, с бръчки, без които не биха били толкова красиви, като майсторско творение, което с годините става все по-ценно, все по-загадъчно и привлекателно... Защо ли точно това си помислих, прочитайки стихотворението ти? Не е любовна лирика на двадесетгодишния, а на зрелия човек - сложно, многопластово, интересно. Поздрав!
  • Какъв въпрос - има дълбочинно проникване и психически мотивации!!!
    Ситуацията е сложна, може би заради финансовата криза!!!
    Настроението е оптимистично, бъдещето ще изясни евентуално икономическите причини!!!
Предложения
: ??:??