15.09.2016 г., 17:58 ч.

На жената, която обичам 

  Поезия » Любовна
1019 6 18

Преминали на своя път средата,

след много дни и нощи самота,

случайна среща ни дари съдбата

и двама с теб открихме любовта!

 

Едно момче във мене се пробуди

и стана някак по-красив светът,

в едно момиче пърхат пеперуди -

на устните ти върна се смехът…

 

Макар косите вече да сребреят,

в сърцата ни е жива нежността,

а устните в целувка щом се слеят -

пожари ще избухнат във нощта.

 

Обичам те, обичам до полуда,

обичам, както и не съм мечтал

и знам, че няма по-прекрасно чудо,

когато на любов – любов си дал!

 

 

Любомир Попов

14.09.2016

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??