На жената, която обичам
Преминали на своя път средата,
след много дни и нощи самота,
случайна среща ни дари съдбата
и двама с теб открихме любовта!
Едно момче във мене се пробуди
и стана някак по-красив светът,
в едно момиче пърхат пеперуди -
на устните ти върна се смехът…
Макар косите вече да сребреят,
в сърцата ни е жива нежността,
а устните в целувка щом се слеят -
пожари ще избухнат във нощта.
Обичам те, обичам до полуда,
обичам, както и не съм мечтал
и знам, че няма по-прекрасно чудо,
когато на любов – любов си дал!
Любомир Попов
14.09.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
