На кафе
Нека избягаме
от ежедневието
... за малко поне -
да пием по кафе!
Не пали цигара
от цигара,
не съм се променила - нали?
Ти ме погледна, но не ме нарани.
Повече нищо не казахме,
музиката от нашето време
не ни разреши...
Кафетата изстиват,
но повода бе по-важен -
да пием по кафе!
Свечерява се,
във мрака на никого
не му личи
боли ли го, или...
Какво е това ли?
Не, не са сълзи...
дъждът се усили.
Спряхме под стряха,
взе ме в обятията си...
Не сме разбрали
кога спря да вали.
Надежда Ангелова
© Надежда Ангелова Всички права запазени