На кафе-во
Сърбам си кафенце чак от ранните зори,
да е дългичко и сладко, за взискателни жени.
Очите ми превъртат, кокоря се немея,
от каната с кафето, аз подскачам и се смея.
Енергия ми дава и треперещи ръце,
ум като в мъгла и разхлопано сърце.
Поне няма вероятност, неловко да заспя,
с разширените си зеници движенията ловя.
Нищо не изпускам, виждам даже в небитието,
трескавите мисли ми се щурат из небето.
Опиат леснодостъпен е, ужасен наркотик,
какафония създава, мозък мек като чепик.
Та кафявата отрова, явно трябва да се спре,
да се изчисти организмът, да бъде по-добре.
И за финал аз ще изтърся, нетърсен, прост съвет –
кажете майната му на кафето, марш, омразен гнет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Митков Всички права запазени
