Sep 22, 2017, 12:09 AM

На кафе-во 

  Poetry
449 0 4
Сърбам си кафенце чак от ранните зори,
да е дългичко и сладко, за взискателни жени.
Очите ми превъртат, кокоря се немея,
от каната с кафето, аз подскачам и се смея.
Енергия ми дава и треперещи ръце,
ум като в мъгла и разхлопано сърце.
Поне няма вероятност, неловко да заспя,
с разширените си зеници движенията ловя.
Нищо не изпускам, виждам даже в небитието,
трескавите мисли ми се щурат из небето.
Опиат леснодостъпен е, ужасен наркотик,
какафония създава, мозък мек като чепик. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Random works
: ??:??