30.06.2017 г., 0:20

На кака

1.6K 1 11

Когато душата ми плаче от болка.
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...

Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита.
Душата ми грее от обич. Звезда!
Сестра ми е буря, която помита
на хората лошите думи. Вълна!

Какво ли не стори за своето братче?
Игра си с торнадо, надви великан.
Съдбата събра я с едно пеленаче.
Животът я хвърли в клокочещ Вулкан.

Обичам до болка човека във нея.
Сестрите са нещо Велико. Нали?
Душата ми грее. Сърцето ми пее.
Светът е различен. Нали не боли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Посвещавам го на скъпата си сестра, която е до мен и ме подкрепя винаги! Която ми показва правилния път, когато греша! Която ми е Всичко!

Коментари

Коментари

  • Заглавието звучи детинско, но е така съвсем умишлено. Носи в себе си символика и голяма доза сантименталност от онова наше време – на детството, когато всичко изглеждаше лесно. Уважавам мнението на всеки един. Благодаря Ви!
  • Прекрaсно стихотворение! Един невероятно крaсив нaчин дa изрaзиш чувствaтa си към нaй-близкия човек.
  • Заглавието ми звучи леко детинско, но съдържанието е трогателно и добре поднесено. Мъъъъничко ми се щеше и по-силна поанта...
    Не е упрек това, споделям само мнение, защото ми харесва как пишеш (ъ.. май се повтарям )
  • Благодаря Ви! Гордее се с мен и ме подкрепя, когато имам нужда. Тя е моето Злато.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...