30.06.2017 г., 0:20

На кака

1.6K 1 11

Когато душата ми плаче от болка.
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...

Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита.
Душата ми грее от обич. Звезда!
Сестра ми е буря, която помита
на хората лошите думи. Вълна!

Какво ли не стори за своето братче?
Игра си с торнадо, надви великан.
Съдбата събра я с едно пеленаче.
Животът я хвърли в клокочещ Вулкан.

Обичам до болка човека във нея.
Сестрите са нещо Велико. Нали?
Душата ми грее. Сърцето ми пее.
Светът е различен. Нали не боли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Посвещавам го на скъпата си сестра, която е до мен и ме подкрепя винаги! Която ми показва правилния път, когато греша! Която ми е Всичко!

Коментари

Коментари

  • Заглавието звучи детинско, но е така съвсем умишлено. Носи в себе си символика и голяма доза сантименталност от онова наше време – на детството, когато всичко изглеждаше лесно. Уважавам мнението на всеки един. Благодаря Ви!
  • Прекрaсно стихотворение! Един невероятно крaсив нaчин дa изрaзиш чувствaтa си към нaй-близкия човек.
  • Заглавието ми звучи леко детинско, но съдържанието е трогателно и добре поднесено. Мъъъъничко ми се щеше и по-силна поанта...
    Не е упрек това, споделям само мнение, защото ми харесва как пишеш (ъ.. май се повтарям )
  • Благодаря Ви! Гордее се с мен и ме подкрепя, когато имам нужда. Тя е моето Злато.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...