Когато душата ми плаче от болка.
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...
Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита.
Душата ми грее от обич. Звезда!
Сестра ми е буря, която помита
на хората лошите думи. Вълна!
Какво ли не стори за своето братче?
Игра си с торнадо, надви великан.
Съдбата събра я с едно пеленаче.
Животът я хвърли в клокочещ Вулкан.
Обичам до болка човека във нея.
Сестрите са нещо Велико. Нали?
Душата ми грее. Сърцето ми пее.
Светът е различен. Нали не боли?
© Димитър Драганов Всички права запазени