30.06.2017 г., 0:20

На кака

1.6K 1 11

Когато душата ми плаче от болка.
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...

Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита.
Душата ми грее от обич. Звезда!
Сестра ми е буря, която помита
на хората лошите думи. Вълна!

Какво ли не стори за своето братче?
Игра си с торнадо, надви великан.
Съдбата събра я с едно пеленаче.
Животът я хвърли в клокочещ Вулкан.

Обичам до болка човека във нея.
Сестрите са нещо Велико. Нали?
Душата ми грее. Сърцето ми пее.
Светът е различен. Нали не боли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Посвещавам го на скъпата си сестра, която е до мен и ме подкрепя винаги! Която ми показва правилния път, когато греша! Която ми е Всичко!

Коментари

Коментари

  • Заглавието звучи детинско, но е така съвсем умишлено. Носи в себе си символика и голяма доза сантименталност от онова наше време – на детството, когато всичко изглеждаше лесно. Уважавам мнението на всеки един. Благодаря Ви!
  • Прекрaсно стихотворение! Един невероятно крaсив нaчин дa изрaзиш чувствaтa си към нaй-близкия човек.
  • Заглавието ми звучи леко детинско, но съдържанието е трогателно и добре поднесено. Мъъъъничко ми се щеше и по-силна поанта...
    Не е упрек това, споделям само мнение, защото ми харесва как пишеш (ъ.. май се повтарям )
  • Благодаря Ви! Гордее се с мен и ме подкрепя, когато имам нужда. Тя е моето Злато.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...