Jun 30, 2017, 12:20 AM

На кака

1.6K 1 11

Когато душата ми плаче от болка.
Когато кинжали забиват се в мен.
Сестра ми протяга ръката си. Помощ!
Изтривай сълзите! Нали съм до теб...

Изтривай сълзите. Гласът ѝ полита.
Душата ми грее от обич. Звезда!
Сестра ми е буря, която помита
на хората лошите думи. Вълна!

Какво ли не стори за своето братче?
Игра си с торнадо, надви великан.
Съдбата събра я с едно пеленаче.
Животът я хвърли в клокочещ Вулкан.

Обичам до болка човека във нея.
Сестрите са нещо Велико. Нали?
Душата ми грее. Сърцето ми пее.
Светът е различен. Нали не боли?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Посвещавам го на скъпата си сестра, която е до мен и ме подкрепя винаги! Която ми показва правилния път, когато греша! Която ми е Всичко!

Comments

Comments

  • Заглавието звучи детинско, но е така съвсем умишлено. Носи в себе си символика и голяма доза сантименталност от онова наше време – на детството, когато всичко изглеждаше лесно. Уважавам мнението на всеки един. Благодаря Ви!
  • Прекрaсно стихотворение! Един невероятно крaсив нaчин дa изрaзиш чувствaтa си към нaй-близкия човек.
  • Заглавието ми звучи леко детинско, но съдържанието е трогателно и добре поднесено. Мъъъъничко ми се щеше и по-силна поанта...
    Не е упрек това, споделям само мнение, защото ми харесва как пишеш (ъ.. май се повтарям )
  • Благодаря Ви! Гордее се с мен и ме подкрепя, когато имам нужда. Тя е моето Злато.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...