15.11.2024 г., 14:27

На какво не можеш да устоиш?

548 1 2

Любими устни. Гуакамоле. Бира. Градинско джудже с керамична секира. Просто легло и възглавница мека. Шест нули красящи сумата на чека. Гъста гора, шумоляща шума, бистра рекичка. Протегнато камъче в детска ръчичка. Песен на славей или беше чучулига. Изпълващи сърцето, разтърсващи душата филм и книга. Таванска стая, пресен топъл хляб, ароматни свещи. Безценни спомени-носталгия в уж обикновени вещи. Мече в котешката лапа, влажен нос на пале и безгрижността, с която в локви шляпа. Мокър асфалт в три през нощта, когато ти не искаш да си ходиш и да те пускам аз не ща. Маслини без костилка, чипс със сол, тофу с кимион. Плюшени играчки, но не чувал, а поне цял камион. Мил жест и добра дума спечелващи симпатия, спонтанна проява на емпатия. Ретро телефон, пишеща машина, грамофон. Приятен разговор в тишината и може би руска музика за фон. Картофена салата, картофи по селски, пържени картофи, уютни домашни пантофи. Вино. Кино. Пейка-парти, пиратски карти. Колекция стари книги, канела, билярд и влак. Обещание, че ще се видим скоро пак. Залези, изгреви, нощен плаж. Морско конче, водно конче, по конец подреден, почти арт гараж. Соленикав слънчоглед във вестникарска фунийка, изгладени от морето стъкълца в кибритена кутийка. Осем часа сън или да кажем осем дни по-скоро, каубойската шапка от стара реклама на Marlboro. Стихоплетства, донякъде сполучливи рими, над рамото огромни преспи в сурови зими. Шарено, грижовно изплетено, леко несъразмерно и топло елече. Тихо "да" и скритата усмивка, когато я попиташ "спиш ли вече?". Ръчно написано писмо, следа от любимия й парфюм, чушкопека на съседа и дружелюбната му котка Еми. Философски дебати по важни, понякога не особено логични теми. На панголин нерешителната поза, съцветие на китайска роза. Чесън, въпреки че утре неприличен афтър аромат. Камина приютила приятно попукващ огън у дома, а вънка градушка и светкавици бушуват над родния ти град..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ростислав Аврамов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...