8.01.2019 г., 20:33 ч.

На какво ухае Животът 

  Поезия » Свободен стих
721 2 5

Колко ли километра са
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое.
Синове, скъпи мои, 
с нещо много нужно,
не можах да ви даря,
тежи ми на съвестта. 
Моля ви, простете ми!

Аксел, Ели, внуците мои, 
говорят на английски. 
Дребосъчето Дани пък
с "папа" зове своето тати. 
По скаѝп, по месинджър, 
говоря им на турски, но колко? 
Две, три думички разбират те само.

 

Кое е по-скъпо? 
Родината или Животът? 
Кое по-нужно? 
Езикът маѝчин или хлябът?
Кое е по-мило? 
Маѝчето или чедото?

Няма ви краѝ мене, 
рожби мои, но сама не съм. 
Надеждата и Вярата – 
те винаги са с мене. 
Нищо, че свихте гнезда
на километри хиляди. 
Моят път не е вашият, 
имате си мечти свои. 
Родината на човек май е там, 
където тоѝ се гордее със себе си.

 

Колко дни ми остават тук
на белия свят – не знам. 
Къде Богу последен дъх
ще отдам, също не знам. 
Дали искам до гроба бащин
или маѝчин да е и моят? 
Не, безценни мои,

да бъда кремирана, аз искам. 
Къде праха ми да разпръснете ли? 
Никъде, деца и внуци мои! 
Предаваѝте я урната лека
от поколение на поколение 
с думите заветни : "Тук е Духът, 
коѝто да обича само знаеше." 
А когато срещнете лъжа, 
подлост плющяща, лицемерие, 
подишаѝте над съда  – оня – 
с пепелта синя на мама,
на баба, на прабаба...


Да!
Видимото превръща се във руини, 
на пепел става преходното, тленното,
ала същността – несъкрушимото, вечното
остава в аромата и живее безконечно. 
Със сърце се улавя на Живота уханието.

 

9.10.2018 г. 
Гюлсер Мазлум

 

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Щураче, само така изглежда, хубавото е, че ги има все пак. Тъгата също е любов.
  • Тъжно, много тъжно
  • Дали бог е архитектът на Вавилонскта кула, г-н Станев? Дали ние, хората, сме създадени по Негов образ и подобие? Ако е така, май трябва да актуализираме представата си за Създателя. Бог е резултатът от разрешението противоречие – така мисля аз. Илияна, благодаря ти споделянето! Колко е хубаво, че не сме се родили в арктическите ширини! Усмихнат ден!

    Не се прекланям наивно пред идоли фалшиви.
    Не ме плаши и диханието на псевдопастирите,
    не зад една, а зад няколкото маски прикрити.
    Животът не е бал, ни карнавал, ни маскарад,
    в него без почивка, без минутка отдих и сън,
    вместо ангели, царуват ядно зъбати демони.
    О, Боже, мили, не си създал ти Адам и Ева!
    Наследниците им не са твоѝ образ и подобие.
  • Точно!!! Само със сърцето... Животът има своето проявление в нас... Благодаря!
  • Изповедно послание към наследниците на живота...
    Може би, човечеството ще стигне дотам откъдето е тръгнало: построяването на нова Вавилонска кула?
    Хиляди български семейства имат сходни съдби-синове и дъщери живеят и работят по света, като през отпуските ту ни гостуват,ту им гостуваме.
Предложения
: ??:??