На какво ухае Животът
Колко ли километра са
между Хамбург и Ладера Ранч?
Колкото е това разстояние,
толкова е и диаметърът
на сърцето мое.
Синове, скъпи мои,
с нещо много нужно,
не можах да ви даря,
тежи ми на съвестта.
Моля ви, простете ми!
Аксел, Ели, внуците мои,
говорят на английски.
Дребосъчето Дани пък
с "папа" зове своето тати.
По скаѝп, по месинджър,
говоря им на турски, но колко?
Две, три думички разбират те само.
Кое е по-скъпо?
Родината или Животът?
Кое по-нужно?
Езикът маѝчин или хлябът?
Кое е по-мило?
Маѝчето или чедото?
Няма ви краѝ мене,
рожби мои, но сама не съм.
Надеждата и Вярата –
те винаги са с мене.
Нищо, че свихте гнезда
на километри хиляди.
Моят път не е вашият,
имате си мечти свои.
Родината на човек май е там,
където тоѝ се гордее със себе си.
Колко дни ми остават тук
на белия свят – не знам.
Къде Богу последен дъх
ще отдам, също не знам.
Дали искам до гроба бащин
или маѝчин да е и моят?
Не, безценни мои,
да бъда кремирана, аз искам.
Къде праха ми да разпръснете ли?
Никъде, деца и внуци мои!
Предаваѝте я урната лека
от поколение на поколение
с думите заветни : "Тук е Духът,
коѝто да обича само знаеше."
А когато срещнете лъжа,
подлост плющяща, лицемерие,
подишаѝте над съда – оня –
с пепелта синя на мама,
на баба, на прабаба...
Да!
Видимото превръща се във руини,
на пепел става преходното, тленното,
ала същността – несъкрушимото, вечното
остава в аромата и живее безконечно.
Със сърце се улавя на Живота уханието.
9.10.2018 г.
Гюлсер Мазлум
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
