На кантара
В живота ни кантара,
люлее се немирно.
И в бруто, нето, тара
претегля ни неспирно.
И радост ни показва,
горчивото измерва.
За тарата подсказва
и нетото отмерва.
И капка обич вземаш,
но цяла я раздаваш.
Вината си поемаш
и в честност се познаваш!
А с нетото порастваш
във времето неспирно.
Като човек израстваш
и със сърце немирно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
