На кантара

В живота ни кантара,

люлее се немирно.

И в бруто, нето, тара

претегля ни неспирно.

И радост ни показва,

горчивото измерва.

За тарата подсказва

и нетото отмерва.

И капка обич вземаш,

но цяла я раздаваш.

Вината си поемаш

и в честност се познаваш!

А с нетото порастваш

във времето неспирно.

Като човек израстваш

и със сърце немирно.