11 авг. 2020 г., 11:00

На кантара 

  Поэзия » Философская
845 1 0

В живота ни кантара,

люлее се немирно.

И в бруто, нето, тара

претегля ни неспирно.

 

И радост ни показва,

горчивото измерва.

За тарата подсказва

и нетото отмерва.

 

И капка обич вземаш,

но цяла я раздаваш.

Вината си поемаш

и в честност се познаваш!

 

А с нетото порастваш

във времето неспирно.

Като човек израстваш

и със сърце немирно.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??