В живота ни кантара,
люлее се немирно.
И в бруто, нето, тара
претегля ни неспирно.
И радост ни показва,
горчивото измерва.
За тарата подсказва
и нетото отмерва.
И капка обич вземаш,
но цяла я раздаваш.
Вината си поемаш
и в честност се познаваш!
А с нетото порастваш
във времето неспирно.
Като човек израстваш
и със сърце немирно.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
