На кладата
НЕОБЯСНИМО Е
Любов и кратък миг
Силен вик...
Ехото повтаря
Някой го забравя
Друг носи го до края
По-сладък е от рая
НЕПРОСТИМО Е
Мига да изтървеш
Душата си да продадеш
Любов да не дадеш
Себе си ако предадеш
НЕПРЕОДОЛИМО Е
Да те разпъва любовта
Да те гори страстта
Да имаш ангели в очите
Там животът скрит е
НЕПРИЛИЧНО Е
Дивото да те зове
Да нямаш разум и сърце
Разголят ли я любовта
С нея там на кладата горя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
