Mar 11, 2010, 2:45 PM

На кладата

  Poetry
1.5K 0 12

НЕОБЯСНИМО Е

Любов и кратък миг

Силен вик...

Ехото повтаря

Някой го забравя

Друг носи го до края

По-сладък е от рая

НЕПРОСТИМО Е

Мига да изтървеш

Душата си да продадеш

Любов да не дадеш

Себе си ако предадеш

НЕПРЕОДОЛИМО Е

Да те разпъва любовта

Да те гори страстта

Да имаш ангели в очите

Там животът скрит е

НЕПРИЛИЧНО Е

Дивото да те зове

Да нямаш разум и сърце

Разголят ли я любовта

С нея там на кладата горя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересен стил; чудесни стихове имаш; поздравления!!!
  • Блатодаря СЕЛВЕР!!!ТОПЛИНКА!!!
  • Не се притеснявай ФЕЙЧКЕ,ТОПЛИНКА И ПОЗДРАВИ!!!
  • Интересно, снощният ми коментар не е излязъл... С този мой изчезващ нет напоследък!
    Поздрав за категоричната позиция!
  • ЦВЕТИ,АНГЕЛ,ПЕТЯ,НЕЛИЧКА-по една искрица и за вас от кладата гореща.Усмихвате ме,радостен съм ,че спирате при мен

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...