11 mar 2010, 14:45

На кладата

  Poesía
1.5K 0 12

НЕОБЯСНИМО Е

Любов и кратък миг

Силен вик...

Ехото повтаря

Някой го забравя

Друг носи го до края

По-сладък е от рая

НЕПРОСТИМО Е

Мига да изтървеш

Душата си да продадеш

Любов да не дадеш

Себе си ако предадеш

НЕПРЕОДОЛИМО Е

Да те разпъва любовта

Да те гори страстта

Да имаш ангели в очите

Там животът скрит е

НЕПРИЛИЧНО Е

Дивото да те зове

Да нямаш разум и сърце

Разголят ли я любовта

С нея там на кладата горя

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересен стил; чудесни стихове имаш; поздравления!!!
  • Блатодаря СЕЛВЕР!!!ТОПЛИНКА!!!
  • Не се притеснявай ФЕЙЧКЕ,ТОПЛИНКА И ПОЗДРАВИ!!!
  • Интересно, снощният ми коментар не е излязъл... С този мой изчезващ нет напоследък!
    Поздрав за категоричната позиция!
  • ЦВЕТИ,АНГЕЛ,ПЕТЯ,НЕЛИЧКА-по една искрица и за вас от кладата гореща.Усмихвате ме,радостен съм ,че спирате при мен

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...