6.12.2011 г., 10:36

На кого да "благодаря"?

1K 0 2

 


Животът ме ориса да се скитам
немила и нeдрага по света,
на злоба и на унижения да връхлитам
и така, докато умра.

Аз съм тази, която всички отхвърлят
и гледат с отвращение,
на която или остатъците изхвърлят,
или дават фалшивото си съжаление.

Ничия майка, ничия жена,
един човек без име и фамилия,
една сянка прокажена
се скита нощем сам-сама.

Трудно се намират в днешно време
мили хора, които да ме приютят,
никой такава няма да ме приеме,
няма без пари да ме търпят.

Аз съм сираче и само себе си имам,
за мене няма изход, няма друга съдба,
не съм си избрала този път и го проклинам,
не знам за него на кого да "благодаря".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ахинора Бориславова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти много,Ели за хубавите думи!Всъщност стихотворението не е преживяно,а вдъхновено от живота на хората без дом и семейство,тези,които подминаваме твърде често на улицата и гледаме с отвращение.Хора от които никой не се интересува и на които никой не помага...
  • "Аз съм сираче и само себе си имам,
    за мене няма изход, няма друга съдба,
    не съм си избрала този път и го проклинам,
    не знам за него на кого да "благодаря

    Още едно прекрасно стихотворение!Тъжно е да си сам !Но ти си силна и ще намериш за какво да се бориш и да живееш!Бих добавила , че света трЯБва да ти благодаря , че те има и ни радваш с хубавите си стихове!Аз ти благодаря за удоволствието да прочета !ПОЗДРАВ!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....