Животът ме ориса да се скитам
немила и нeдрага по света,
на злоба и на унижения да връхлитам
и така, докато умра.
Аз съм тази, която всички отхвърлят
и гледат с отвращение,
на която или остатъците изхвърлят,
или дават фалшивото си съжаление.
Ничия майка, ничия жена,
един човек без име и фамилия,
една сянка прокажена
се скита нощем сам-сама.
Трудно се намират в днешно време
мили хора, които да ме приютят,
никой такава няма да ме приеме,
няма без пари да ме търпят.
Аз съм сираче и само себе си имам,
за мене няма изход, няма друга съдба,
не съм си избрала този път и го проклинам,
не знам за него на кого да "благодаря".
© Ахинора Бориславова Всички права запазени