26.12.2007 г., 12:43

На Коледа ми спряха тока-1

1.9K 0 9

Пауър начален даде ми сапунка,

случайно гледана от скуката ми днес.

Аз веднага драснах умствена рисунка,

може точно тоя стих да жъне интерес.

Траках по клавишите десетопръстно,

 на монитора редяха се слова,

с delete и next трих, връщах.

Поезия това е. Не е лукова глава.

Последна точка и доволно

облегната прочитам одата дълбока.

С очи премигнах май неволно.

Мрак. На Коледа ми спряха тока.

Препъвам се за свещи, тичам,

запалка нямам, че не пуша.

Сега разлютено заричам...

Енергото дошло ми е до гуша!

Чернови ще пиша вече,

че нямам memory  на свещи.

Убиха ми нероденото човече

и творческите напъни горещи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Знам, че е много гадно така, но наистина ме развесели
    Е, ние пък нямахме вода
    Честита Коледа, Ниела!
  • Индиана, то аз друго писах,писах...И накрая-такъв номер. Аз не можах да възпроизведа изгубеното и ядно надрасках това
  • Ей, че готино!!! Никак не са го убили, виж какво сладурче се е пръкнало! Браво, Ниела (какво красиво, благозвучно име!)!!! Честита Коледа!!!
  • E,това ме накара да се усмихна за сефте днесПоздрави горещи!
  • ! ! !
    с обич за теб.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...