На Коледа ми спряха тока-1
Пауър начален даде ми сапунка,
случайно гледана от скуката ми днес.
Аз веднага драснах умствена рисунка,
може точно тоя стих да жъне интерес.
Траках по клавишите десетопръстно,
на монитора редяха се слова,
с delete и next трих, връщах.
Поезия това е. Не е лукова глава.
Последна точка и доволно
облегната прочитам одата дълбока.
С очи премигнах май неволно.
Мрак. На Коледа ми спряха тока.
Препъвам се за свещи, тичам,
запалка нямам, че не пуша.
Сега разлютено заричам...
Енергото дошло ми е до гуша!
Чернови ще пиша вече,
че нямам memory на свещи.
Убиха ми нероденото човече
и творческите напъни горещи.
© Ниела Вон All rights reserved.
