Навън е тихо и самотно...
Но мен не ме е страх!
В сърцето ми ръми дъждовно
Отминалия Ад...
На Коледа да съм самичка
Не пожелавам на никой на света..
Тъгата тихичко като ранена птичка
Се сгушва в скута ми сега
Елхата слагам и играчка
Нова усмихнато ще закача
Неще допусна и детето
Да тъгува с мен сега....
Ще сложим коледна трапеза
Ще има детски смях
Ще има ангели небесни..
В пухкавия сняг
А сетне всичко ще угасне..
И тихо ще заспим..
А утре небето ще е ясно
В съня...ще си любим..
© Боряна Енева Всички права запазени