7.12.2008 г., 16:45

На Коледа стават чудеса

3.7K 0 3

"По Коледа стават чудеса"

неуморно си повтарям аз това.

На Коледа загубеното се възвърна

и възроди се плачеща мечта.

 

Липсваше ми в дните мрачни,

страдах аз и нощ, и ден,

всички дни останаха си празни,

останалото - безцветно, нарисувано от мен.

 

Без цвят ми беше и живота,

без цвят останаха мечтите,

когато в една декемврийска нощ (Коледа)

отново засияха ми очите.

 

Поднесе себе си като подарък

за празника красив и светъл,

изроди и моята надежда,

че не си разпръснатата пепел.

 

Заобичах те наново,

заобича ме и ти,

изпълнена с надежда бях отново

и с право подхранваше я ти.

 

Обичам те, това го знаеш,

тази Коледа сме двама,

незабравима ще е тя за нас,

ще потънем във наслада.

 

Нека всяка Коледа да е така,

до края... ДО КРАЯ НА СВЕТА!!!

А с малко повече късмет

би продължила и след това!!!

 

 

                                                                         На Калоян

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...