Dec 7, 2008, 4:45 PM

На Коледа стават чудеса

  Poetry
3.7K 0 3

"По Коледа стават чудеса"

неуморно си повтарям аз това.

На Коледа загубеното се възвърна

и възроди се плачеща мечта.

 

Липсваше ми в дните мрачни,

страдах аз и нощ, и ден,

всички дни останаха си празни,

останалото - безцветно, нарисувано от мен.

 

Без цвят ми беше и живота,

без цвят останаха мечтите,

когато в една декемврийска нощ (Коледа)

отново засияха ми очите.

 

Поднесе себе си като подарък

за празника красив и светъл,

изроди и моята надежда,

че не си разпръснатата пепел.

 

Заобичах те наново,

заобича ме и ти,

изпълнена с надежда бях отново

и с право подхранваше я ти.

 

Обичам те, това го знаеш,

тази Коледа сме двама,

незабравима ще е тя за нас,

ще потънем във наслада.

 

Нека всяка Коледа да е така,

до края... ДО КРАЯ НА СВЕТА!!!

А с малко повече късмет

би продължила и след това!!!

 

 

                                                                         На Калоян

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...