29.04.2009 г., 0:55

На колене пред два олтара

1.7K 0 15


 




в раницата на търпението

недоверие наболо

с чисто емоционални

поносими дисонанси

задушава погледа надолу

сведен от умора и износеност


цветът в очите избелява

а бялото

то става пепел

защото бялото не се унищожава

a умира

и само се видоизменя

като атмосферен газ

например като етер

 

като сакрален ритуал

завършващ някакво творение

докосва музата и озарява всеки

а любовта остава прочит

на временния интервал

между навеждането на глава

на колене пред два олтара

за отдаване на почит

 


 


 


 

 

 

 


 

 

 

ЧАР, сакрално


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...