На косъм
Допуши ми се. Бързо се облякох,
че на терасата е студ голям!
Огледа ме девойка дългокрака.
Е, симпатяга съм, това го знам!
Ръката си протегна тя към мене -
една ръка с изящен маникюр -
поиска огънче от мен да вземе,
а аз, галантен, казвам й: „Бонжур!”
Потупах се по джоба за запалка,
/просташко е да й поднасям фас!/,
а тя се позагледа в мене малко
и каза с неочакван дрезгав глас:
„Не се офлянквай, давай тука фаса,
джигерът ми за дим е загорял!”
Изписа на лицето си гримаса
като клошар, от оня ден не ял.
И дръпна дамата така дълбоко,
че дим удари в моите пети!
Наум го отбелязах: „О, жестоко!!!”,
на дробовете й се възхитих...
Довърши я набързо и изпсува...
Разроши й косите вятър луд...
Псувните се направих, че не чувам,
или че по рождение съм глух.
С цигарата загаснала в ръката
се взирах тъпо в смачкания фас.
На тръгване тя вдигна си яката:
„Мосю!... Бе удоволствие със вас!”
Полюшвайки бедра, снага изнесе -
с походка кръшна, в моден тоалет...
Замръзнах на терасата, потресен,
със чувството, че нещо не е в ред...
Дали от недобръснатите бузи,
забравените косми под носа,
а може пък и да изпаднах в ужас
от килналата се встрани коса?...
На екс гаврътнах двойната ракия...
Повторих пак... Отказах се да ям...
Прииска ми се като вълк да вия...
На косъм бях от свалка с оня там!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
