утихват делниците
в топлата длан на времето
потъващи в залези
на крачка от тъмното…
все още по светло
сън за теб небето изпълва
а здрачът неусетно
светлината поглъща
косите си лунни
разстила за мене реката
в бреговете си тъжни
болката ми побрала
свършва пътеката
след тебе рисувана с бяло
и светлее нощта
в тъжно алабастрово
на крачка от тъмното…
в тишината от делници
по реката пътувам
към твоето утро… нататък...
http://www.youtube.com/watch?v=86_wQ7o0sYE
МУЗИКА > Enya - Athair ar nearmh
© Магдалена Костадинова Всички права запазени